Възпитание без насилие: 9 ключови принципа

„Яла съм доста шамари и нищо не се случи, израснах добре“, „Той не разбира от дума“, „Сам си е виновен, умишлено ме дразни“ – с тези и много други фрази възрастните оправдават факта, че не могат да управляват децата си без физическо, емоционално или психологическо насилие.
Заплахи, унижение, викане, ругатни, манипулация и шамари – родителите често прибягват до тези „инструменти“ за дисциплина от безпомощност, умора и разочарование, изливайки върху децата раздразнението, яростта, отчаянието и неспособността си да се справят със собствените си житейски проблеми.

Майка се кара на сина си. Снимка: Shutterstock

Подобни методи създават тежка атмосфера в семейството, не носят щастие нито на родителите, нито на децата, отравят взаимоотношенията за години напред и причиняват огромни вреди на развитието на личността на детето.
Затова през последните десетилетия все по-голямо внимание се обръща на методи за възпитание, които изключват насилието и жестокостта и са основани на уважение, доверие и любов.
Ненасилственото възпитание не означава липса на дисциплина, а по-скоро използване на алтернативни методи, които насърчават здравословните взаимоотношения между деца и възрастни и спомагат за развитие на положителни навици и емоционална зрялост у децата,  разказва Татяна Щеглова и посочва някои основни принципи.

1. Безусловна любов и подкрепа

Можете и трябва да обичате детето не за нещо специално, не за неговите постижения или това, което смятате за добро поведение, а просто защото е такова, каквото е.
Важно е то да чувства, че го обичате, подкрепяте и приемате такова, каквото е, с всичките му силни и слаби страни, и че това винаги ще бъде така, независимо какво се случва във вашия или неговия живот.
Това създава безопасно пространство, в което детето се чувства уверено, способно да се развива, учи и расте без страх или стрес.

2. Не може да има твърде много любов. Никога

Просто е невъзможно да разглезиш детето си с любов.
Това, което обикновено се нарича „разглезено“ дете, обикновено е следствие от липса на внимание и компесации с подаръци, непоследователен подход, ниски очаквания и прекомерно раздаване на материални блага.

3. Уважение към личността на детето

Най-добрият начин да спечелите уважението на детето си е да се отнасяте с уважение към него.
Важно е да осъзнаете, че детето, независимо от възрастта си, е цялостна, уникална личност със свои собствени права, чувства и нужди. Затова не потискайте неговата индивидуалност, не налагайте строги правила, не изисквайте безпрекословно подчинение и не се отнасяйте с него снизходително – то е точно като вас и всички останали.
Говорете с детето си учтиво, уважавайте чувствата и мненията му, уважавайте личните му граници, вземете предвид желанията и нуждите му, не го игнорирайте, отнасяйте се с най-голямо уважение, не го унижавайте, не му се подигравайте и не обиждайте достойнството му.
Не забравяйте, че децата се отнасят с другите по същия начин, както родителите им се отнасят с тях.
Вашата връзка с детето ви е основата на неговите взаимоотношения с другите.

4. Открито, честно общуване

Вместо да крещите и заплашвате, ако детето е направило нещо, което според вас е грешно, се опитайте да обясните своята гледна точка, като избирате думи, които ще му помогнат да разбере грешката, защо не трябва да се държи по този начин и потенциалните последици от поведението му.
Винаги му давайте възможност да изрази своята гледна точка.
Когато едно дете може да изрази своите мисли и чувства без страх от осъждане, подигравки или унижение, това създава атмосфера на доверие и взаимно разбирателство. 

5. Ясни граници и правила

Липсата на насилие не означава, че семейният живот трябва да се превърне в хаос. Точно обратното. Децата се нуждаят от ясни правила и структура в живота си, разбиране какво ще се случи днес и утре, какво се очаква от тях и възможните последици от определени действия.
Ясните, последователни и справедливи правила, които не се променят в зависимост от настроението на родителя, му помагат да се чувства сигурно и му осигуряват психологическа основа, на която да разчита в живота си.

6. Положителна подкрепа

Баща търпеливо насочва сина си. Снимка: Shutterstock

Вместо да наказвате детето за лошо поведение, се фокусирайте върху доброто – забелязвайте, насърчавайте и хвалете го за усилията, които полага.
Не се страхувайте да прекалявате с похвалите – похвалата, за разлика от наказанието, подкрепя, вдъхновява и мотивира.
На лошото поведение трябва да се реагира спокойно и неутрално. Опитайте се да обясните ясно и категорично защо това поведение е грешно, защо го намирате за неприемливо и как трябва да се държи по-добре в бъдеще.

7. Емпатия и приемане на емоциите

Родителите често крещят и наказват физически децата, когато са обзети от емоции и нещата излязат извън контрол. Когато детето е в истерия, това поведение на родителите е не само безполезно, но може и да влоши ситуацията.
Колкото и трудни да са тези моменти, родителите трябва да проявят емпатия, да се опитат да съчувстват, да разберат чувствата на детето си и да приемат, че то също има право на емоции и че те не винаги могат да бъдат удобни за другите.
Никога не критикувайте детето си за емоциите му; помогнете му да ги разпознае, научете го да ги контролира и да ги изразява словесно, а не чрез викове.

8. Признаване на грешките

Всички сме хора и всички правим грешки, така че ако осъзнаете, че сте направили нещо нередно спрямо детето, винаги признавайте грешката си и се извинявайте.
Такао не само показвате уважение към индивидуалността му, но й му показвате, че не сте непогрешим „бог“, а слаб, уязвим човек точно като него. И му показвате как да се държи с другите.

9. Възпитание чрез личен пример

Дори когато не забелязвате, детето наблюдава внимателно действията и копира поведението ви.
Затова бъдете им пример за подражание, демонстрирайки качествата, които искате да видите в него: толерантност, уважение към другите, честност, способност да контролира емоциите си и способнос да слуша и разбира.

Вероятно този списък с препоръки ви идва вповече. Давате си сметка, че изисква от вас невероятно количество търпение и самоусъвършенстване.
Но си заслужава – един ден ще можете да кажете, че сте направили всичко възможно, за да гарантирате, че детето  ще израсне като хармонична, уверена и щастлива личност.

Мона Василева